Тежкият, сладникав вкус на тези аромати е малко фрапиращ, което е довело до създаването на съвременните парфюми, обикновено назовавани „Ориенталски“, с  подчертани базови нотки на тамян. Най-ранните от тях са Jicky, представен през 1899 г. Днес имаме Shocking (Скиапарели, 1935), Youth Dew (Lauder, 1952), и Opium (St. Laurent, 1977), аромати, считани за класически от жените. За мъжете, Old Spice (Shulton, 1937), Royal Copenhagen (Суонк, 1970), и Lagerfeld (Лагерфелд, 1978) са класически ориенталски.

Друг клас парфюм с древен произход, Chypre, се основава на гумените смоли от остров Кипър, които са били изгорени като тамян. Някои казват, че Chypre е измислен, за да напомня за самия остров; други смятат, че миризмата е създадена, за да се имитира аромата на коренището на вид острица (вероятно Cyperus rotundus). Според слухове, които съществуват в литературата, Chypre за пръв път е популяризиран от Ричард I, когато той приема титлата цар на Кипър през 1191, но първото писмено свидетелство за неговото производство на някои места във Франция по време на Викторианската епоха. От съществено значение за Chypre са есенциите от гума, дъбов мъх, боброва (или амбра), пачули и градински чай. Коти представя парфюм, наречен с това име през 1917 г., а Милот създава наследник му през 1925 г., наречен Crêpe de Chine.

Вечното прераждане на такива аромати може да зависи от нашите „спомени на интензивно миришещи вещества“ като вид, модифицирани от пътуванията и разселвания на нашите предци. Европейските миризми са сравнително добре документирани, особено от страна на французите и италианците, но малко е писано за паметите на ароматите и предпочитанията на азиатски, океанските и индианските народи. Това е тема, узряла за научни изследвания и спекулации.

Едно е сигурно, парфюмът има древна история, която е важно да се знае.