Днес в магазините за парфюми можем да срещнем продукти, произведени във всички кътчета на планетата – от Франция и САЩ, до Япония или Бразилия. С какво се отличава парфюмерията на всяка страна? Кои са характерните ѝ черти?
В парфюмерията отдавна има два големи лагера – френски и американски. Често Франция е наричана кралицата на парфюмите. Принципното различие на френската парфюмерия от всички останали е богатата ѝ история. Именно тук, в градчето Грас, в началото на 17 век започва производството на това, което сега наричаме парфюмерия. 
Френската традиция предполага тристепенно развитие на аромата – отначало връхна нота, после нота на сърцето и след това – база. Отдавна във Франция парфюмът се смята за най-важния личен аксесоар, затова парфюмерите се стремят да разработват аромата така, че съчетанието с кожата на един човек да е различно от съчетанието с кожата на друг човек. Най-известната френска парфюмерийна къща е Chanel.
До началото на 60-те години на миналия век, американските аромати са под влияние на френските. За начало на американската традиция като самостоятелен стил в производството се смята средата на 20 век, когато на пазара се появяват Elizabeth Arden и Estee Lauder. Американските парфюми са с еднаква миризма върху различните хора. Те нямат тристепенно деление на ноти. За много хора това е правилния вид на аромата. Дори някои френски дизайнери се повлияват от американската традиция и работят в този стил. Примери за това са Angel на Thierry Mugler и Indecence на Givenchy. Други смятат американската парфюмерия за примитивна. Още повече, че тя е заложник на своята страна и отразява американския начин на живот както за жените, така и за мъжете, които много държат на кариерата си. За американците, ароматите трябва да бъдат силни и наситени, за да издържат дългия работен ден. Те трябва да са удобни за използване. За разлика от французойките, американките не харесват концентрирания аромат и предпочитат големи пулверизатори с парфюмни или тоалетни води. Американските жени харесват ярките аромати, които се усещат дори и в големи помещения. Примери за реализацията на тези изисквания са 5th Avenue на Elizabeth Arden и Romance на Ralf Lauren.
Освен френските и американските традиции в парфюмерийното производство, съществуват и други, не толкова влиятелни, но самобитни и интересни национални течения в историята на ароматите. Италианската парфюмерия е също толкова стара, като френската и се е развивала паралелно с нея. В началото италианските парфюмери заимстват от френските си колеги, но през последните 20 години имат по-скоро американско влияние. Преди всичко, италианците обичат дълбоките и сладки аромати, като отдават предпочитание на цветните и плодови ноти, без да подценяват подправките. 
В Италия, тези аромати се смятат за възбуждащи и секси. Характерни образци на италианските предпочитания в света на ароматите са Dolce&Gabbana на едноименната модна къща, Laura by Laura Biagiotti, Versace Woman. Интересното е това, че италианците уважават традициите си, но в същото време предпочитат модерното. Докато френските и американските парфюмери говорят за своята история, италианците се гордеят, че марките им са млади и съвременната им парфюмерия няма нищо общо с това, което са произвеждали преди. Само да си припомним, че през 2003 година в Италия беше пусната тоалетна вода с аромат на пица. От друга страна, италианците умело използват своята парфюмерийна традиция, намерила отражение в непреходна красота и стил.
Скъпоструващата авторска парфюмерия се появява в Германия чак в края на 70- те години на 20 век. Ако не смятаме немския принос в развитието на одеколона, неповторим германски почерк в парфюмите се регистрира с излизането на пазара на фирмите Escada, Jil Sander и Joop!. Като правило, немската парфюмерия избягва модерните цветни аспекти. Не може да се каже точно дали немските традиции са по-близки до френските или американските, но качеството е налице. Спомнете си Escada Sentiment, Sander Pure или Innocence от Chloe.
Японската парфюмерия става широко известна чак след признаването на японските дизайнери на дрехи и популярността на марката Shiseido. Факт е, че японците не обичат много парфюмерията, смятайки я за глупост. Затова и японските парфюми са по-сдържани, създадени с повече естетика и хармоничност. Така японските парфюми нямат европейски шик, но са много скъпи. Сред тях няма сладки източни аромати. Парфюмите на Япония са цветни, дървесни с нотка от океана. Такива са произведенията на Kenzo и Issey Miyake.
